З а Юнг комплексите стават неговия път към несъзнаваното и той го отвежда на среща със Зигмунд Фройд.
По това време Зигмунд Фройд е известен, все още противоречиво, с откритието си на психоанализата. Невролог във Виена, с частна практика, но приет с недоверие от академичните среди. Когато през 1907 годината Юнг и Фройд се срещат, те прекарват в разговори 13 часа. Несъзнаваното и за двамата е било притегателна сила и са вярвали, че психоанализата на несъзнаваното е основен метод за теоретично разбиране на функционирането на човек, терапевтично лечение за човешкото страдание и едновременно с това психическо развитие.
За Юнг комплексите стават неговия път към несъзнаваното и той го отвежда на среща със Зигмунд Фройд.
Тълкуването на сънища е важна част и от всяка класическа анализа. Фройд нарича съня „царски път към несъзнваното“. Когато споделя този сън, Юнг не може да приеме интерпретацията на Фройд, че сънят му с къщата издава желание за нечия смърт, а разбира образът на къщата като образ на психиката му – съзнателна и несъзнавана, с най-долния етаж – примитивна, почти животинска част. Юнг не се задоволява с обяснението, че сънищата са прикрита форма на желание, а ги разбира като начин психиката да се оцелости чрез разкриването на несъзнателни съдържания в символична форма.
През годината на този сън (1909) Юнг напуска психиатричната клиника, отдава се на нарастващата си медицинска практика, купува земя в Кюснахт и започва да строи къща с внимание и грижа.
Комплексите – дисоциирани психики. Комплексите – път към несъзнаваното.
През 1910 година Юнг става първия президент на новооснованата Международна асоциация по психоанализа (IPA).
В „Спомени, сънища, размисли“ Юнг споделя, че е предчувствал, че главата „Жертвата“ от „Символи на промяната“, в която изследва митлогичната основа на психиката, ще му коства връзката с Фройд. По това време Юнг вече категорично се отделя от догматизма и поставянето на сексуалния нагон в центъра на психиката. В тази глава той открито се противопоставя на Едиповия комплекс като единствено важен във формирането на човек, а като един от пътищата, през който човек се отделя от несъзнаваното съществуване.
През 1913 година Юнг се оттегля от психоаналитичното дружество и основава своята аналитична психология, за да интегрира в личния си и професионален живот и духовност, митология, религия.
* Текстът е част от лекция за Студентски клуб по психология към Бургаски Свободен Университет, 2025 г.
