Асоциативният експеримент е психологически тест, при който на изследваното лице се представят 100 стимулиращи думи, а то трябва веднага да отговори с първата дума, която му идва на ума. След това, изследваното лице отново трябва да даде отговор на думата-стимул, като си припомни първоначалната. Юнг измерва времето за реакция, спонтанния асоциативен отговор, емоционални смущения, физиологични реакции, повторни реакции. Тестът е предшественик на по-късните „детектори на лъжата“ и на съвременните проективни техники. Юнг забелязва, че определени нарушения – забавяне, грешка, неадекватна дума, повторение, физиологични промени, се групират около определени теми, като например отношения с майката, с бащата, сексуални конфликти, чувства за вина, травми и пр. Така той формулира наличието на комплекси в психиката.
Дефиницията на Юнг за „емоционално-тонизиран комплекс“, която произлиза от това изследване, е „ образът на определена психическа ситуация“, следователно спомени за подобни ситуации, „който е силно емоционално акцентиран“, следователно предизвикан от специфична емоция, „и освен това е несъвместим с обичайното отношение на съзнанието“. (Юнг 1934/1948, §201) Той се състои от всички спомени, свързани чрез специфична емоция. Действа като дисоциирана, разделена личност. Най-семпло казано комплексът има тематично ядро и емоционален заряд.
Резултатите от опитите с асоциативния тест довеждат до окткриването на емоционално-тонизирани комплекси.
Теорията за комплексите произтича от този първи основен интерес към дисоциацията като естествен и нормален процес на психично функциониране. Въпреки че в някои екстремни случаи те могат да доведат до клинична дисоциация на множествена личност (Noll, 1989), те са разпознаваеми и в нормални явления; те „вмъкват грешна дума в устата на човек, карат го да забрави името на човека, когото ще представи, причиняват гъделичкане в гърлото точно когато най-тихият пасаж се свири на пиано на концерт…“ (Jung 1934/1948, §202)
Комплексите са това, което той нарича „разцепени психики“, резултат от емоционален шок или повтаряща се травма в развитието, водеща до формирането на частична идентичност, отделена от централната его-личност. („The Theory of Complexes“, Nancy Krieger)
* Текстът е част от лекция за Студентски клуб по психология към Бургаски Свободен Университет, 2025 г.
