Sandplay е метод за терапия, който хвърля мост между съзнавано и несъзнавано. Чрез свободната игра в пясъка, човек може да се докосне до индивидуалното и колективно несъзнавано.
Част от моето формиране като професионалист винаги са били образните методи и тези на въображението. Пясъчната игрова терапия ме съпътства като метод още от университетското ми образование. Използвам го в терапевтична среда като метод, улесняващ срещата с несъзнаваното.
Международната асоциация по терапия с игра в пясък (www.isst-society.com) определя sandplay като терапевтичен метод, развит от Дора М. Калф и базиран на психологическите принципи на К.Г.Юнг. Пясъчната игра е творческа форма на терапия, използващ въображението, „концентриран екстракт на силите на живота – физични и психични едновременно”, както казва К.Г.Юнг. Използва пясък, вода и миниатюри, за създаване на образи в „свободното и защитено пространство” на терапевтичната връзка и сандъчето. Така в серии от картини в пясъка, върви диалог между съзнателните и несъзнателните аспекти на човешката психика, който активира процеса на оздравяване и развитие на личността.
По време на терапията, физически клиентът чрез миниатюрни фигури създава картина в сандък, с размери съответстващ на зрителното поле (около 50 на 70 см). Сандъчето е пълно до половината с пясък, а стените му са боядисани в синьо, за да могат да представят водата и небето. В идеалния случай има два сандъка – един с влажен и един със сух пясък и рафтове с голям брой миниатюри, представящи многообразието на реалния и въображаем свят, на това което е било, което е и което ще бъде. По време на създаването терапевтът е „безмълвен свидетел” на процеса, не коментира, не интерпретира картината, не се намесва интелекта. Снима се завършената работа, а по-късно, в назрял момент, снимките се разглеждат от двамата – терапевт и клиент. Така когнитивното осъзнаване на дълбоко преживения опит в пясъчната игра, често носи ново ниво на инсайт.
Детството отскоро се приема като качествено различен период в развитието на човека. И въпреки че вече е сигурно, че децата са играли през цялата история, играта все още е трудно приета в обществото. Отхвърлянето на спонтанното, творческото, нефокусираният и по-женствен аспект на ненасочената игра е в резултат на патриархалните нагласи и ценности като целеустременост и рационално мислене на съвременния свят. В терапията с игра в пясък, играта има централна роля в предоставянето на изцеление, тъй като трансцедентира мисленето и познавателната плоскост. Символичната игра служи на процеса на индивидуация в детството и за изразяване на Цялостната личност (Селф или Цялостна личност – архептип на реда, на цялостносттна, изразява единството на личността като цяло. Различнен е от Его-то или Аз-а, който е център само на съзнателната личност), дава възможност да се констелират образи на цялостност и свързване в процеса на индивидуация на възрастния. Чрез елементите на земя и вода, вътрешните образи и преживяване придобиват конкретна реалност, давайки възможност на творческите енергии да се разгърнат по естествен начин.
Sandplay е метод за терапия, който хвърля мост между съзнавано и несъзнавано.
Пясъчната игрова терапия идва като балансиращ метод на рационалният съвременен свят. Чрез ненасочената игра, чрез допира до естествените материали, терапията с игра в пясък обхваща невербалните и нерационални елементи в едностранния технологичен свят. Когато тези потиснати елементи се освободят, тогава става възможно творческите и лечебни енергии да се активират, за да направят преживяванията по-богати и удовлетворителни.
Sandplay е метод за терапия, който хвърля мост между съзнавано и несъзнавано. Чрез свободната игра в пясъка, човек може да се докосне до индивидуалното и колективно несъзнавано.
Колкото по-далеч се намират някои чувства, знания, емоции, толкова сме по-затруднени да намерим думи за тях. Тялото ни реагира на тези емоции, чрез ръцете можем да достигнем до тези емоции, те да ни се разкрият и да можем да ги направим по-съзнателни. Ръцете дават форма на активните енергии в несъзнателното, свързват външно и вътрешно и за това се използва играта с пясък като терапия. Така може да се достигне до преживявания от ранно детство, преди умението за вербализация.
По време на пясъчната игра, използвайки ръцете си творчески, се стимулира трансформативния процес и той обхваща психика и тяло, а по-късно се интерпретира с думи.
Всяка следваща картина продължава да работи с предишната и допринася за смислена трансформация на енергии, които водят до излекуване и постигане на по-високо ниво на съзнателност. Т.е. пясъчната игра в малко пространство постига това, което човек принципно трябва да направи за себе си – да трансформира и реализира неоформените енергии от своя вътрешен свят в и чрез конкретния, реален свят; след това картината отново да стане вътрешна, но вече нова – трансформирана чрез въображението и реалния свят. Така човек създава своя индивидуален свят и по макрокосмичен начин участва в създаването на света.
За повече информация, вижте статията в блога!