Един от най-запазените и до ден днешен ритуали в българската фолклорна традиция е Великденското боядисване на яйца. В четвъртъка преди Великден жените и децата в къщата се събират и започват да варят и шарят яйцата, които са събрали специално за случая. Изключително се внимава при варенето яйцата да останат цели, черупката им да не се счупи, за да могат да ги нашарят красиво и от тях да има борец (боряк, боржак) – на който се падне това яйце, ще бъде най-здрав през годината.
Целта на настоящата разработка е да осветли този обред в традицията на аналитичната психология, да разкрие смисъла, който стои зад практиките и мотивите в боядисването на яйцата, да преведе ритуала на езика на архетиповете.
Яйцето в заобикалящия ни свят е един от най-достъпните символи на цялост – то е завършен организъм и едновременно с това е зародиш на бъдещ нов живот. Яйцето е включено като основна съставка на космогоничните митове за раждането на света на редица народи и цивилизации (в това число и по българските земи, както илюстрират стиховете, цитирани по-горе) и едновременно с това носи идеята за възраждане на живота, за новото раждане след смъртта. По такъв начин яйцето в българската народна традиция е свързваща брънка между езическите вярвания и християнската религия.
В боядисването на великденските яйца има редица ритуали и практики, които се спазват като пожелания за здраве и живот и предпазване от бъдещи несполуки и нещастия. Нашарените яйца, в синхрон с представите за яйцето, също изпълняват две функции в българския фолклор: от една страна охранителна, предпазна и от друга – продуцираща или стимулираща (Любомир Миков, „Великденска обредност”). Предпазващите практики включват елементи от цялия ритуал. Яйцата се боядисват в четвъртък, този ден е забранен за работа, за да се предпази земята от градушка, освен това Велики четвъртък се смята за денят, в който душите на мъртвите се превръщат в нечисти сили. Първото яйце се пази – то се използва при опасност от градушка или други беди по-късно през годината. Яйце се поставя до копринените буби против уроки. Червената вода, с която са се боядисвали яйцата се хвърля около къщата и поставя границата, която злите духове и болестите не биха могли да преминат. В други краища на България хвърлят червената вода от боядисаните вече яйца в реката – да заминава злото, така както водата тече. Пожелателните ритуали са дори повече – с първото боядисано червено яйце най-старата жена „зажулва” децата за здраве. Боядисани яйца се слагат в обредните великденски хлябовете – като символ на оплодителното начало и пожелание за плодородие през годината. Черупките на яйцата също се използват – те се дават на животни, зариват се по ниви, слагат се там, където е необходима сила и обновление. Ако великденско яйце престои във вода, тази вода се смята за лечебна, то също предпазва човека, който го носи. Яйца се носят на близки роднини с пожелание за здраве.
Родба на родбите
Времето е кокошка, Земьата е яйцене,
звездите са яйцина, живото е пиленце-
снесени от кокошка, снесено от яйценце,
цървени и шарени. цървено и шарено.
/пролетна детска игра, посветена на първото топене на снеговете/
Удобна и почти буквална репрезентация на Селфа е яйцето: слънцето осветява съзнаваната част от човешката психика, несъзнаваното може да бъде осветено единствено с помощта на отразената светлина на луната, а територията на Аз-а е познатата част на земята, по която ходим, която е под влияние на долния и горния свят и възможна тяхната връзка.
Друга прилика на Селфа с яйцето е тяхната самодостатъчност и неразривност. Яйцето е носител на бъдещия живот и съдържа в черупката си всички необходими жизнени елементи за него, Селфът от своя страна може да приеме образа на камъкът, на Бога, на богочовека – здрави, жизнени, цялостни образи. За да се преобразуват елементите и да се роди живота е необходимо да се поддържа оптимална температура и черупката да е цяла – това е смисълът и на философското яйце, което е аналог за метода за получаване на мъдростта, а пещта на алхимиците, Атанор, обикновено била сравнявана с космическото яйце – символ на центъра, мястото и предмета на всички преобразувания.
Споменавам алхимията, защото процесът на преобръщането на металите в злато е моделът, който Юнг използва, за да онагледи процесът на индивидуация. Човек е воден от архетипа на Цялостната Личност в процеса на индивидуация, който цели човек да стане идентичен на самия себе си, да се слее и да изрази своята индивидуалност във външния свят; да се роди отново. За тази цел е необходимо да се съединят несъединимите елементи, субстанциите да се изчистят от всичко излишно, да остане квинтесенцията на нашето същество (Красимира Байчинска, лекции), така както белтъкът храни жълтъка, за да счупи накрая уникално същество черупката на яйцето.
По този начин яйцето във великденската обредност представлява пожелание за здраве и живот. Боядисването му позволява да се изобразят множеството фигури, които е необходимо да се интегрират докато се стигне до сърцевината на процеса на индивидуация. Всички предпазни и пожелателни техники са, за да се интегрира възможността за прераждане и възраждане във всеки човек на едно примитивно и затова силно влияещо ниво. Връзката на ритуала с християнската традиция още веднъж показва, че без смърт е невъзможно ново раждане на живота – така както достигането до архетипа на Селфа се предхожда от преобръщане на всичко досегашно, за да бъде намерено отново и погледанато с чисти очи. Яйцето във великденската оредност е може би единствения образен символ, запазил се до ден днешен (освен може би коледното дръвче) пряко от традиционните общества и всяка пролет ни напомня за цялостта на вселената, за неизбежната смърт и непрекъснатото възраждане на живота.
* Текстът е писан през 2008 година, когато все още не беше публикувана “Червената книга” на Юнг. Изображението е под номер 50 и е първото, което придружава напевите след превръщането на Издубар в яйце.
