“З атворете очи и започнете да проследявате дъха си. Опитайте се да не мислите за нищо, останете само с вдишването и издишването. Не контролирайте духа си, а сао го проследете – кратко и учестено ли е, или дълбоко и издължено. Без да правите опит за контрол, само проследявайте как въздуха влиза от ноздрите ви, изпълва дробовете, тялото ви и след това излиза затоплен обратно. Усетете паузата между вдишване и издишване, кратка или продължителна е тя. Останете за малко в това да проследявате дъха си. …. А сега, без да отваряте очи, представете си, че сте в гора. Усетете почвата под краката си, темепратурата на въздуха, миризмата, светло ли е или тъмно, в кое време на денонощието е, какъв сезон е, има ли вятър, дъжд, сняг. Вижте дърветата около вас, стеблата им, короните, как са групирани, проходимо ли е между тях, има ли път, пътеки, ориентирайте се в обстановката. .. а сега си представете, че тръгвате по пътека. Вървите по нея и тогава пред вас се открива една къща. Свободни сте да правите каквото искате сега.”
Във всеки от нас живее един непознат свят – свят, различен от обичайния ни, а също и различен от този на другите, както и различен от нашия собствен в различните моменти от живота.
Карл Густав Юнг е бил забележителен клиницист. Въпреки това неговите трудове съдържат малко материал върху техниката, но пълни с прозренията, които той има от клиничната си работа и задълбочените си проучвания върху културата и естествения свят. Много от явленията, които той наблюдава и описва като термини са навлезли в ежедневния ни език – архетипите, основни архетипи – сянка, персона, анимус, анима; основна психична нагласа – интроверт/ екстровет, основни психични функции – чувстване/ интуиция, мислене/ усещане, индивидуация, синхроничност, Селф/ цялостна личност. Юнг е един от иделозите на ню уейв движението, а аз съм израстнала през 90-те години на миналия век.
Последователите на Юнг работят с вълшебен свят – пясъчна игрова терапия, тълкуване на приказки, танцова терапия, автентично движение, таноцова терапия. Всички със своята основа преживяване на реалността на психиката тук и сега.
Във всеки човек живеят непознати светове, които чакат да бъдат открити.
И все пак, в допълнение към статията „Трансцедентна функция“ през 1959 г. (две години преди смъртта си) Юнг пише за важността от стабилно Его, за да се използва метода, който той е използвал през годините на своето „среднощно пътуване“: „Методът на „активното въображение” е най-важното помощно средство при продуцирането на онези съдържания на несъзнаваното, които се намират, така да се каже, под прага на съзнанието и когато биват усилени, най-често спонтанно нахлуват в съзнанието. Поради това методът крие известни опасности и по възможност не бива да се прилага без лекарски контрол. Една по-малка опасност е факта, че този метод лесно може да се окаже безрезултатен, когато процесът премине в така наречената „свободна асоциация” на Фройд, чрез която пациентът се втурва в стерилния кръговрат на своите комплекси, от който и без това вече не може да се освободи. Друг такъв безобиден риск представлява създаването на автентични съдържания, спрямо които обаче пациентът проявява само естетически интерес, поради което се оплита в тяхната фантасмагоричност; естествено, така нищо не се постига. Смисълът и стойността на тези фантазни образи се проявяват едва при интегрирането им в цялостната личност, а именно – в онзи момент, в който се осъществява смислова и морална конфронтация. И накрая, една трета опасност – при определени обстоятелства това би могло да бъде много сериозен случай – се състои във факта, че подпраговите съдържания могат да притежават вече толкова висок енергетичен заряд, че отваряйки им път чрез активного въображение, те са способни да овладеят съзнанието и да обсебят личността. По този начин възниква състояние, което, поне за известно време, не се отличава от шизофренията и дори може да се превърне в истински психотичен интервал. Ето защо този метод не е детска играчка. Наложилото се всеобщо подценяване на несъзнаваното допринася значително за рисковете на метода. От друга страна, обаче, той е неоценимо психотерапевтично помощно средство.“ (Юнг, К.Г., „Динамика на несъзнаваното“, изд. Леге Артис, 2021)
* Текстът е част от лекция за Студентски клуб по психология към Бургаски Свободен Университет, 2025 г.
