Нищо не е постоянно, освен промяната. Всичко тече и всичко се променя. Панта рей.” е казал Хераклит от Ефес през VI-V век пр.Хр. И това е особено видно в началото на третото хилядолетие, когато промяната остава цялото човечество задъхано. Само няколко съществени промени, които да изброим в учителската професия и в частност в предучилищното образование: интеграция на технологии в образованието, използване на образователни платформи, мобилни приложения и дигитални ресурси; промени в учебните програми и съдържание; отклоняване от традиционния учебен план към по-креативни и практически подходи; проектно-базирано учене; фокус върху социалното и емоционалното развитие; поява на училищни психолози; въвеждане на нови диагностики за детско развитие; включване на теми като климатични промени, човешки права, глобализация в учебния процес; въвеждане на политики за приобщаване, равенство и борба срещу дискриминацията; регламентиране на дигиталната сигурност и защита на личните данни и много други.
Всичко тече и всичко се променя. Панта рей.” – Хераклит от Ефес, VI-V век пр.Хр.
Днес въпросът е не дали да се променяме, а колко бързо трябва да го направим, с какво да започнем и как да регулираме себе си и процесите, от които сме част. Всички тези промени неминуемо водят до високи нива на стрес, защото изискват от нас непрекъсната адаптация към нова информация и изисквания. Стресът е естествена адаптивна реакция на организма при заплахи, докато бърнаутът представлява постепенен процес на разочарование, преминаващ през четири фази: ентусиазъм, застой, фрустрация и апатия. В началото човек е мотивиран и удовлетворен, но с времето се появяват умора, раздразнение, намалена продуктивност и, в крайна сметка, пълна изтощеност и отчаяние. Причините включват липса на контрол, много роли, емоционален стрес и високи очаквания. Признаците са колебания в настроението, проблеми със съня и липса на интерес към лични или професионални дейности. Ако не се обърне внимание, това може да доведе до сериозни здравословни и психични проблеми. Неразпознаването на синдрома сред учителите носи висок риск не само за тяхното здраве и добруване, но и за здравето и развитието на децата, които са им поверени. Постоянно чуваме как традиционната образователна система е тромава и неспособна да се справи с постоянните нови изисквания на средата. Според социалнокогнитивната теория „прегарянето всъщност служи за поддържане на функционирането на работното място на сегашното му ниво“ [1] и поддържане на статуквото. Не е чудно в този случай, че повече от десетилетие насам стресът и прегарянето в учителската професия са една от най-разпространените теми на предлаганите обучения за професионалисти.
В множество източници учителската професия се сочи за една от най-засегнатите от синдрома на професионално прегаряне на световно ниво – различни изследвания сочат, че от 44% до 60 % от учителите на световно ниво са засегнати от синдрома на бърнаут със средно разпространение сред останалите професии – 30% [2]. Сред останалите, пагубни за човек и дейността му, е симптомът, който се описва с раздразнение и нетърпение към хората, с които се работи.
Това проявление на бърнаут синдрома пряко застрашава емоционалното добруване на учениците, които са поверени на дадения професионалист, като най-уязвими за това са децата от детските градини. Техните невронни структури в най-голяма степен разчитат на околната среда за развитие. В тази връзка превенцията и профилактика на бърнаут пряко осигурява сигурна среда и щастливо детство на най-малките в образователната система.
Основно предизвикателство, което споделят старшите учители – тези, които са били вече поне 10 години в системата на българското образование, е променящата се характеристика на децата. Съвременното 5-годишно дете е възпитано в дигитална среда, с ранна експозиция към смартфони, таблети и компютри и често има по-добра техническа грамотност от своя учител.
За сметка на това изискванията за социална адаптация в детската градина за него или нея са предизвикателство: съвременното дете често е обгрижвано от един или двама родители, които работят и са заети, а комуникацията на детето е повече чрез виртуалните средства. Глобализацията го е изложила на чест английски език и понякога детето го развива като първи преди да проговори на български език.
Поради по-добрата диагностика, повишената чувствителност и екстремното излагане на екрани в детската градина все по-често учителите се сблъскват с невроразлични деца. Точната статистика за „невроразличните“ деца (например деца с аутизъм, ADHD, сензорни разстройства) варира според източника и методологията, но тенденцията е на увеличение на броя на диагностицираните и включени в образователната система [3]. Като цяло съвременното дете в детската градина е по-емоционално реагиращо или стресирано поради социалните и технологичните натоварвания, възможно е да проявява по-голяма чувствителност към социалното одобрение и страхове за отхвърляне.
* Цялата статия може да прочетете в електронното списание “Наука и образование” , Департамент за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти към Бургаски държавен унверситет “Проф. д-р Асен Златаров” – https://sedu-bg.com/wp-content/uploads/2025/10/1_8_statiya_RadosvetaVardeva_SiyanaJeleva_47-52.pdf
