Развитие и полови различия в предучилищна възраст при кинетични рисувателни техники “Къща, дърво, човек“ и “Моето семейство”. Изследване.
Както посочва Виготски, предучилищната възраст е особен граничен период – 6-7-годишните все още не са излезли от детството, не е изчезнала непосредствеността и все още е непълна диференцираността на психичните процеси и разграничаването на външно – вътрешно, а все пак изискванията на културата към тях растат. Те все още не са ученици, но не са и малки деца.
Според стадиите, които Е. Ериксън извежда, тази група е между периода на детството и училищната възраст. Първият ( 4-5 г.) се характеризира с опозицията инициатива- вина и се наблюдава експанзия на въображението, най-видима в непрекъснатите и разнообразни игри и рисуването. В този стадий детето е готово да поема разнообразни роли, пазширява се социалното прострабюнство и начините на взаимодействие с другите. Тук се оформят и полово-ролевите стереотипи – Ериксън приема психо-социалното развитие така, както го описва Фройд. За момчетата и момичетата процесът на идентификация с родителя от същия пол и катексиране на родителя от противоположния протича по различен начин. До този момент майката е типично обектът на привързване, най-значим обект за детето независимо от пола, тя е и обектът, с който то се идентифицира. Между 3 и 6 години момичетата запазват идентификацията с майката, а обект на “ желанията “ им става бащата. Момчетата от своя страна започват своето отделяне от първоначалния обект, като го запазват значим, и се идентифицират с бащата. Осъществява се един вид порастване в семейството- момчетата и момичетата приемат своите полови роли. Вторият стадий ( 6- 14 г.), който обхваща предучилищната възраст, е между трудолюбието и непълноценността – характерни са вътрешният стремеж към учене, създаване, правене по добър и удовлетворяващ начин, любопитство за “ как са нещата ”. Детето вече има възможност и желание да поема, изпълнява и завършва задачи и конкретни начинания, които ще му донесат успех.
За Ж. Пиаже в предучилищната възраст става преход от действието към знака- период, белязан с творчество, фантазия, въображение. Единодушен е с Виготски, че именно тук се разширява схемата за времевото представяне- детето надхвърля “ тук и сега “ и за първи път има възможност да обхване и миналото, и вероятността за бъдещо състояние. Наблюдават се първоначални обобщения на обектите по характерни признаци, осъществява се първата класификация. Този стадий е белязан от егоцентричната гледна точка на детето- то не предполага друга переспектива, освен неговата собствена. Характерно е магическото мислене- анимизъм, артифициализъм, реализъм- точно поради егоцентризма, детето приема, че всичко съществуващо е идентично на него самото.
Поради споменатите особености, за тази възрастовата група е подходящо да бъде изследвана с рисувателни тестове. Експанзивното въображение и поривът за творчество естествено се включват в процеса на рисуване- любимо и необходимо за детето действие. В рисунките си по непринуден начин се очаква детето да изрази това, което възприема,преживява и знае за света, себе си и другите около него. Възможността да излезе от непосредствено случващото се, способността да изпълнява и завършва задачи ще се наблюдава в готовност и умение да рисува тива, което е предложено.
Изследването е проведено на два етапа, групово, една седмица между първия и втория. Възрастовата група е между 6 и 7 години. Възможността на тази възраст човек да мисли действия предполага, че е подходящо и достъпно да се изпълняват кинетични рисунки, т.е. да се рисуват обектите в движение. Първият тест е “Кинетична рисунка на къща, дърво и човек” на Р. Бърнс. В този етап участваха 17 човека, от които 7 момичета и 10 момчета. За да се изследват взаимоотношенията със значимите други, интеракциите в семейството, приемането на половите роли, вторият етап се състоя от рисуване на “Кинетично семейство” на Бърнс и Кауфман. Участниците на тук бяха 15, от които 6 момичета и 4 момчета от първия етап и 3 момчета и 2 момичета, които не са рисували първата рисунка. Всички изследвани лица са в една предучилищна група в държавна детска градина, от български произход, живеещи в градска част. Предполага се, че инструкциите са достъпни:
Инструкция 1. Нарисувайте къща, дърво и човек, така че да има движение.
Инструкция2. Нарисувайте своето семейство така, че всеки да прави нещо.
Времето за изпълнение на всяка задача е 50 минути.
След всяка рисунка дете отговаря на серия въпроси, свързани с нея.
Изводите за когнитивното развитие на децата са направени въз основа на генетичния изобразителен стил (стил на рисуване, типичен за дадена възрастова група) . На тази възраст се очаква рисунките да са типични за интелектуалния реализъм. Интелектуалният реализъм е рисувателен стил, наблюдаван типично от 4 до 7 г., характеризиращ се с изобразяване на един вътрешен модел на света, основан на това, което детето знае за действителността. Обектите са нарисувани с най-информативните си части- признак за синкретичното мислене, първоначалното обобщение, което детето прави, възможността да се отдели от конкретното и съсредоточи върху типичното. Човек на тази възраст знае, че всичко стои вертикално на земята и този принцип се абсолютизира- рисува се базисна линия или се използва долният ръб на листа и всичко рисувано стои или е перпендикулярно на нея. Изобрабението е двумерно, нчяма пространствена ориентация. За този стадий са характерни прозрачните рисунки ( през стената на къщата може да се види обзавеждането вътре) и множественост на переспективата.
За определяне на социалното и емоционално развитие се използват проективните стилове (конкретни графични елементи, носещи смисъл за психичното функциониране на художника). В рисунките на децата се наблюдава подчертване на долната и горната част на листа, което типично се интерпретира като тревожност и стремей към стабилизация. Във възрастта на изследваните обаче това е типичен способ за въвеждане на двумерно пространство. Ротирането на фигура може да значи нестабилност, но тук се има предвид недостатъчната зрялост на фината моторика и е по- скоро прогностично за когнитивното и моторно развитие. Допирането на две фигури говори за важната роля на връзката между изобразените обекти. Защриховането на фигура от една страна предполага непримане, а от друга е още една типична за тази възраст характеристика- ме се тръгва с една готова представа за композиция, а идеята се развива в процеса на рисуване. Същото може да се отнесе и към капсулацията (ограждане на фигура с графичен знак). Поради специфичния начин на изобразяване в тази възраст е необходима изключителна предпазливост при проективните интерпретации. Отношенията към себе си и другите се измерват посредством височината на фигурите и разстоянието между обектите.
Сравнителен анализ може да бъде направен на 10 изследвани лица, рисували и двата теста.
“Кинетична рисунка на къща, дърво и човек” рисуваха всички присъстващи деца. Задачата бе прита с ентусиазъм, завършена бе от всички, времето за изпълнение бе около 30 минути. Във всички рисунки присъстват трите задължителни елемента. Генетичният изобразителен стил е интелектуален реализъм – въвежда се базисна линия, върху която са разположени ветрикално двумерни обекти. Те са видимо различими, тъй като са изобразени с най- информативните си части. Къщите са с една двумерна стена, само едн участник от мъжки пол е пропуснал вратата, прозорци (като в рисунката на едно момче липсват), и покрив – 58,6% V-образен, 24% трапецовиден, 17,6 % едномерен покрив на блок. Повечето къщи са от традиционен тип. Дървото е изобразено с два структурни елемента – ствол и корона, клони присъстват в 15 от рисунките. Всички деца са нарисували човека като принадлежащ на техния собствен пол, едно от момчетата е нарисувало снежен човек. Освен при последното, присъстват задължителните елементи на човешкото тяло – всички са нарисували глава, очи, 66%- нос, 77%-уста, 100%-торс, 89%-крака, ръце, стъпала присъстват в 58% от рисунките, 83%-коса, 47%-длани, 65%-шия. При 23% от рисунките краката и/или ръцете не са двъмерни, а едномерни. Средната стойност на броя на елементите, съставящи човешката фигура са 9 от максимално 11 в нормативна извадка, като принцип е момичетата да рисуват повече детайли. В няколко рисунки се наблюдава наличие на шия и длани, което не е често срещано в тази възратова група и е типично за по олемите. В нито една от рисунките няма множествена переспектива, само в две има транспарантни обекти. В рисунката на едно от момчетата се наблюдават елементи от символен стил (генетичен изобразителен стил, предшестващ характерния за тази възрастова група).
Средният размер на къщата е 11,55 см, няма съществени различия между момчета и момомичета. Дървото при момчетата е средно 9,25см, при момичетата – 13,28см. Средно човекът е висок 5,58см, съответно 5,3см- 6см при момчета- момичета. Т.е. тук има идея за мащаб и макар триизмерното пространство да не достъпно, 6-7 годишния вече е усвои относителния размер на обектите – човекът е около два пъти по-малък от къщата и дървото. Момичетата са нарисували и трите елемента по-високи, сравнени с тези на момчетата и като цяло правят по-големи рисунки.
Наблюдават се значителни полови различия между разстоянията, които разделят човека и дървото – в рисунките на на момчетата то е 3,5см, а при момичетата – 10,47см. В допълнение 6 от 10 момчета рисуват по две дървета, който феномен присъства само при едно момиче. Интересно е също и централноте разположение на дървото при 6 от момчетата, докато всички момичета в центъра на листа са поставили къщата. Тези различия, както и рисуването на човек от същия пол, в допълнение и рапортуваното действие (при половината от момчетата то е игра от състезателен характер), показват познаването и приемането на полово-ролевите стереотипи и осъщетствената сексуална идентификация.
Въпреки че инструкцията изисква рисуването на движещ се обект, действие има в рисунките на две момичета и четири момчета.
При “Кинетична рисунка на семейство” децата бяха по-пасивни, две момчета отказаха да рисуват по темата, едно направи рисунка след два опита, едно момиче отказа да даде рисунката си на експериментатора. Характеристиките, които бяха описани като типични при първия тест, са видими и тук – генетичният изобразителен стил е интелектуален реализъм, присъстват същите характеристики, като транспарантност има в една момчешка рисунка, но дори и това е по-скоро в полза на допускането, че композицията не е обмислена до край от самото начало, отколкото за липсата на съзнание за това, че по-близкият обект закрива по-далечния. От 12-те художника, само едно момиче не е нарисувало баща си (‘глади вкъщи’) и едно момче – майка си (‘тя не излиза много’). В осем рисунки е докладвано общо действие; графично действие има в 6 рисунки, като преобладава отново в рисунките на момчетата.
Фигурите на аз-а при момчетата е 4,21см, при момичетата 5,64см. Т.е. тенденцията по-големите фигури и по-едрите рисунки да са тези на женската популация е стабилна. Движението е графична характеристика, въведена предимно от момчетата, докато рисунките на момичетата са статични. Това също може да служи за индикатор за полови различия във важността на действието – приоритет на мъжката, активна част на личността.
Средната височина фигурата на майката и при двата пола надминава тази на фигурата на бащата, което би могло да се интерпретира като нейната по-голяма значимост за детето. Интересна е разликата между разстоянията, които делят аз-а от родителите – отстоянието на аз-а от родителя от същия пол и това на аз-а и подителя от противоположния пол се разминават при някои деца, като разстоянието аз – майка при момичетата и аз – баща при момчетата е по-голямо от това, което дели аз-а и родителя от противоположния пол. Възможно е този феномен да е проекция на взаимоотношенията със значимите други – емоционално по-близък и по-привлекателен се възприема родителят от другия пол.
С този инструмент е възможно изследване на отнощенията и сдругите членове на семейството – напр. Едно момче освен майка си, не нарисува и новороденото, друго се нарисува притиснато в края на листа от по-голямата си сетра, но това не е обект и във възможностите на настоящата работа.
Изводи:
1. Рисувателните техники са подходящ инструмент за изследване на развитието на деца от предучилищна възраст.
- Генетичният рисувателен стил е стабилна характеистика. Интелектуалният реализъм е типично основният стил за 6-7 годишните. Транспарантност и множественост на переспективата не се наблюдават. Децата са в преходен период към визуален реализъм – изобразителен стил, характерен за 7 до 11 годишна възраст и се представя в рисунки, в които последователно са изобразени последователно пространствени отношения – т.е. рисува се това, което се вижда. Цветовете са конвенционални, характеристка видима в събраните рисунки. Различава се лява и дясна част на рисунката, наблюдава се линейна переспектва, транспарантността изпълнява функция на повествование.
- Когнитивното развитие се отразява и в броя на нарисуваните елементи в човешката фигура. За извадката то е в норма според този критерий, наблюдават се нарисувани шия и длани, които са типични в рисунките на 9 годишните.
- Движението в изискването за действие не е достъпно за всички, повечето фигури са нарисувани статично, като по-често графично действие изобразяват момчетата.
- Разбирането и приемането на половите роли и сексуалната идентификация могат да бъдат изследвани чрез пола на нарисуваната фигура в “Къща, дърво, човек”, разстоянието между човек – къща, човек – дърво, централното разположение на къщата или дървото, дейността, която човекът извършва, разстоянието между аз-а и родителите. Отстоянието между членовете на семейството може да служи като индикатор за възприеманите от художника взаимоотношения помежду им.
Приложение. Рисунка на къща, дърво, човек: момче 11 г.
Използвана литература:
Burns, R. & Kaufman, S.: Actions, styles and Symbols in Kinetic Family Drawing (K-F-D), An Interpretative Manual, NY
Burns, R.: Kinetic House-Tree-Person Drawing: A Manual, 1987
Бремс, Кр.: Введение в детскую психотерапию, М., 2002
*Изследването е част от курс по Арт-техники при тогава доцент Евдокия Христова в Софийски Университет „ Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Диагностика на развитието и психологическо консултиране в детска и юношеска възраст“ през 2001 г.
