„Най-лошото на психичното заболяване е, че хората очакват да се държиш така, сякаш го нямаш“
Въпреки, че медицинският модел е водещ в нашето съвремие, ние виждаме, че не единствено и не винаги медикаментите са тези, които облекават нашите симптоми и се справят с нашите психични болести. Достигането до същността на пациента е от основна важност за разбирането на симптомите и мястото, което болестта заема в неговия живот. Емпатичното съпреживяване и внимателното разглеждане на проявите на психиката водят до приемане на ограниченията и възможност за компенсация на онези липсващи части, които са довели до дисфункционалността на организма.
В българската действителност все още стои стигматизацията на хората с психични заболявания и вярването, че психичната болест ще съпътства човек през целия живот по неподходящ начин. Хората с психиатрични диагнози рядко имат възможността да бъдат чути и видени извън техните симптоми.
„Най-лошото на психичното заболяване е, че хората очакват да се държиш така, сякаш го нямаш“
Личната ми история, професионалния ми опит в институции за психично болни хора, продължителното ми обучение в психоаналитична парадигма ме прави решителна, че от психологическа работа с тежка психична симптоматика има нужда и е благотворна, струваща си ресурсите, които изисква.
В този смисъл, подкрепям хора, които са преживели и/ или живеят с психична болест и техните близки.
Свържете се с мен, за да разберем дали мога да съм Ви полезна!