През 1913 година Юнг се оттегля от психоаналитичното дружество и основава своята аналитична психология, за да интегрира в личния си и професионален живот и духовност, митология, религия.
Тази раздяла е голям удар за него. Въпреки че продължава да работи и да участва в семейния живот, в душата му бушуват емоции, които трудно може да удържи. Започва „период на несигурност, дори на вътрешна дезориентация“. („Спомени, сънища, размисли“, стр. 164). Все още нямащ достатъчно сигурна основа, но с извървян път през митологиите на света. Тогава разбира, че не би могъл да работи добре с пациентите си без да разбира себе си. Задава си въпроса: „Но какъв все пак е твоят мит, митът, с който ти живееш?“ и разбира, че няма отговор на него. Образите от сънищата му стават завладяващи, разбира, че не могат да бъдат оставени сами на себе си и ги последва. Започва да записва всекидневно колкото се може повече сънища и да ги анализира обстойно, пише интензивно, започва да строи къщи от камъчета – нещо, което е правил като дете. Започва всяка вечер, след вечеря, да отделя време, в което се среща със „своята душа“, да ѝ говори, да иска напътствия от нея. От тези фантазии се раждат устойчиви образи, които се развиват разговор след разговор и го водят из лабиринтите на несъзнаваното му. Това е периода на голямото нощно пътуване, на nekia-та на Юнг.
Душата Юнг нарича „анима“, както е латинската дума за душа, смята я за свой водач в подземния свят и в последствие я определя като контрасексуалната част от мъжа, архетипът, който го води през неговия живот и през пътя към себе си. В паралел – психопомпусът у жената е нейният „Анимус“.
В тези „разговори“, въпреки че персонажите са изплували от несъзнаваната психика, Азовия комплекс на Юнг (забележете, че Азът също е комплекс, макар и централен, в аналитичнта психология) е активен участник в процеса – той пита, търси, спори, моли се. Първоначално Юнг си набавя черни бележници, в които записва всичко, което е случва по време на неговия, както той го нарича „сблъсък с несъзнаваното“, а след това поръчва голяма книга с червени кожени корици, в която ги преписва с калиграфски почерк и скъпи мастила и нарича Liber Novus. Рисува с голяма отдаденост в нея, и търси смисъл на преживяванията си.
Но какъв все пак е твоят мит, митът, с който ти живееш?
„Когато се обръщам назад и си мисля за смисъла на всичко това, което ми се случи по време на заниманията ми с фантазмите, ми се струва, че някаква свръхсила ми бе поверила определена мисия. Образите съдържаха неща, които не се отнасяха само за мене, но и за много други. Вече не можех да принадлежа само на себе си. Отсега нататък животът ми принадлежеше на общността. Познанията, към които се стремях и които търсех обаче, все още не бяха постигнати в науката и поради това трябваше аз самия да направя опит и освен това да се опитам да поставя резултатите от моя опит на реална почва. … Днес мога да твърдя: никога не съм се разделял със своите начални преживявания. Всичките ми трудове, всичко, което съм постигнал духовно, произлиза от първите ми представи и сънища. .. Всичко, което направих през последващия период от живота си, вече се съдържаше в тях, макар и само под формата на емоции или образи.“ (“Спомени, сънища, размисли”. 185-186)
* Текстът е част от лекция за Студентски клуб по психология към Бургаски Свободен Университет, 2025 г.
