Ключова концепция в мирогледа на Юнг, синхроничността е дефинирана от него като некаузален свързващ принцип, при който вътрешни, психологически събития са свързани с външни събития от света чрез значими съвпадения, а не чрез причинно-следствени вериги. Въпреки дълбокото си теоретично значение, анекдотични клинични доказателства служат като основни описателни примери в писанията на Юнг. Може би най-известният случай е свързан със сън на една пациентка, в която тя получава златно бижу във формата на скарабей. Докато разказва, чува се чукане по прозореца на кабинета на Юнг, което привлича вниманието му. Оказва се скарабей (розов бръмбар), който се опитва да влезе. Юнг хваща бръмбара и го подава на пациентката, което има положително, трансформиращо въздействие върху случая, тъй като според Юнг и това пробива нейния защитен рационализъм. (Джо Кембри, iaap.org)
Синхроничността е причината външни и вътрешни събития да се случват по едно и също време.
Има подобни анкедоти и за Паули. Анализант и повлиян от Юнг е бил квантовият физик и нобелов лауреат Фолфганг Паули. „Урокът по пиано“ (1952) е документирано негово активно въображение, в който той търси пресечната точка между психичния и физичния свят. “Ефектът на Паули“ наричат колегите му причината даден експеримент да се провали само поради неговото присъствие на мястото му.
Синхроничността е причината външни и вътрешни събития да се случват по едно и също време. Това е основата на методите за гадаене и астрологията.
