Това, което е държало събран Юнг, е спонтанното рисуване на кръгови образи. В последствие той се задълбочава в изследването им и разбира, че тези образи се срещат в индуистките и будистки традиции, където се наричат мандали. Първата мандала Юнг рисува през 1916 г. и го прави в продължение на години, всекидневно. За Юнг мандалите са опит да остане центиран в себе си, да изгради една „психична кожа“, която вероятно му е лиспвала дълбоко сред бурните събития в неговия личен живот, с бурните събития в световен мащаб, сред интензивната му работа с пациенти и научни занимания.
„По тези рисунки можех да проследя ден по ден, психичните изменения в мене“
“Спомени, сънища, размисли”, К.Г. Юнг
Едва към края на Първата световна война хаосът и в Юнг започва да се подрежда и да придобива смисъл. Мандалите имат значение на стремеж на психиката към един вътрешен ред, към минаване по спирала към една точка в центъра. Този личностен център Юнг нарича Селф/ Себе/ Цялостна личност/ себесъщие. За него това е архетипът на смисъла, и архетипа на архетипите. Самото ядро на личността. И разглежда човешкия живот като едно непрекъснато домогване до него, до едно осъществяване на първичния потенциал.
Този процес протича през целия живот, и особено във втората половина на живота – Юнг нарича този сираловиден път към центъра – процес на индивидуация.
* Текстът е част от лекция за Студентски клуб по психология към Бургаски Свободен Университет, 2025 г.
