О ще от дете, Юнг се е занимавал активно със своите видения и сънища, те са го съпътствали и ръководили живота му.
Един от основните методи, с които Юнг работи е тълкуване на сънища. Но не по аналитичен, а конструктивен начин – смята, че дори това да има сугестивна част, то тя не би била възможна без психиката да е подготвена за нея.
В юнгианската психология сънищата са събирателно от дневния живот и дълбинни съдържания. Те винаги имат компенсаторно отношение към съзнателната нагласа – противопоставят се, допълват или сътрудничат на съзнанието. Сънищата за Юнг през целия му живот са били важни, винаги част от живота, винаги включвани по активен начин в него. Той пише: „Един неразбран сън остава просто събитие, но разбирането го прави преживяване“ (Практическа психотерапия“, CW 16, #252) Анализира хиляди сънища, включително в семинар по сънища, които се провежда регулярно от 1928 до 1930 година и наскоро излезе на български език.
Поради странния език, който имат сънищата, Юнг подхожда към тях заобиколно. Той счита, че те говорят чрез символи, а не чрез знаци – „Знакът винаги означава по-малко от съдържанието, което опредставлява; символът винаги означава повече“ (CW 6; # 910 – „Психологични типове“) Юнг пише, че символът е най-добрият начин да се представи нещо, което все още не познато на съзнанието. „Той представлява най-доброто възможно изразяване на нещо в момента, но неговия смисъл не е изчерпан.(CW 6, # 814)
Един неразбран сън остава просто събитие, но разбирането го прави преживяване.
През 1909 година той сънува сън: „Ето какъв беше сънят. Намирах се в непозната за мен къща на два етажа. Беше „моят дом“. Аз бях на втория етаж, в нещо като дневна, обзаведена в старинни мебели в стил рококо. По стените висяха ценни старинни картини. Учудвах се, че това е моята къща и си мислех: не е лошо! Но изведнъж ми хрумна, че още не знам как изглежда долният етаж. Тръгнах по стълбата надолу и стигнах до партера. Там всичко беше много старо и аз разбрах, че тази част беше от XV или XVI век. Обстановката беше средновековна, подовете бяха от червени тухли. Всичко изглеждаше малко мрачно. Аз влизах от стая в стая и си мислех: сега трябва да разгледам цялта къща! Стигнах до една тежка врата и я отворих. Зад нея открих каменна стълба, която водеше към избата. Слязох надолу и се намерих в едно хубаво сводесто помещение, което изглеждаше много старинно. Разгледах стените и открих, че между обикновените зидани камъни имаше редове от тухли. В хоросана имаше парченца тухли, по което разбрах, че стените са от римско време. Интересът ми се засили. Разгледах и пода, изграден от каменни плочи. На една от тях открих каменна халка. Когато я дръпнах, плочата се повдигна и отново видях стълба с тесни стъпала от камък, които водеха надолу. Слязох по нея и се намерих в ниска каменна пещера. По пода имаше дебел слой прах, в прахта – кости и изпочупени съдове – като останки от някаква примитивна култура. Открих два човешки черепа, явно много стари, полуразпаднали се. Тогава се събудих.“ („Спомени, размисли, сънища“ стр. 153-154)
Този сън поставя основата и на понятието на колективно несъзнавано.
* Текстът е част от лекция за Студентски клуб по психология към Бургаски Свободен Университет, 2025 г.
