Докато отглеждаме децата си, отглеждаме себе си.
Представи си, че си на работа. Шефът ти задава допълнителна работа. Иска я до края на деня. Трябва незабавно да се заемеш с нея, но тъй като непрекъснато днес изникват спешни случаи, напълно забравяш. Така се завъртат нещата, че дори нямаш време да обядваш…
Когато с колегите ти, се приготвяте да тръгнете, шефът влиза и иска да разбере резултата от работата. Бързо се опитваш да обясниш колко необикновено зает си бил през целия ден.
Той те прекъсва. С висок и ядосан тон казва: „Не съм тук за да слушам оправдания! И за какво по дяволите ти плащам – за да седиш по цял ден на задника си ли?” Когато понечиш да отвърнеш, той те прекъсва с думите: „Няма нужда.” И потегля с асансьора.
Колегите ти се правят, че нищо не са чули. Свършваш с прибирането на нещата си и напускаш офиса. По пътя към вкъщи, срещаш приятел. Толкова си разстроен, че без да се усетиш му разказваш какво се е случило току що.
Докато отглеждаме децата си, отглеждаме себе си.
Приятелят ти се опитва да „помогне” по осем различни начина.
Докато ги четете, помислете за първичната си реакция и я напишете (няма правилни и грешни реакции. Начинът, по който се чувствате е правилен за вас)
- Отричане на чувствата: „Няма причина да бъдеш разстроен. Глупаво е да се чувстваш така. Просто си уморен и раздуваш нещата без да има смисъл. Не може да е толкова зле, както го описваш. Хайде, усмихни се…Толкова ти отива да си усмихнат.”
- Философски отговор: „Виж, такъв е животът. Не винаги става така, както ни се иска. Трябва да се учим в движение. Нищо в този свят не е идеално.”
- Съвет: „Знаеш ли какво трябва да направиш? Утре сутрин отиваш право в офиса на шефа и му казваш: Шефе, грешката е моя!, после сядаш и свършваш, което си забравил днес. Не се оставяй нещата, които идват всеки ден да те съсипят. Ако си умен и ако искаш да и запазиш работата, ще направиш всичко възможно това от днес да не се повтаря.”
- Въпроси: „Какви точно неотложни задачи ти се появиха, че забрави възложената работа?“ „Не ти ли стана ясно, че шефът ще се ядоса, ако не свършиш работата веднага?” „Нещо подобно случвало ли се е преди?” „Защо не го последва, когато излезе, за да можеш да му обясниш причната?”
- Защита на другия човек: „Мога да разбера реакциата на шефа ти. Сигурно е под голямо напрежение. Имаш късмет, че не избухва по-често.”
- Съжаление: „О, какво нещастие. Ужасно е! Токова съжалявам за теб, че мога да е разплача.”
- Аматьорска пихоанализа: „Идвало ли ти е на ума, че истинската причина случката да те разстрои е, че шефът ти представлява бащината фигура за теб? Като дете вероятно си се притеснявал да не го разочароваш, и когато шефът ти те е навикал, това те е отвело обратно към страховете ти от отхвърляне. Не е ли така?”
- Емпатичен отговор (опит да се настроиш към чувствата на другия): Приятел, това звучи като тежко преживяване. Да бъдеш обект на такава нападка и то пред други хора, и още повече лед като си бил под напреждение през целия ден. Това е доста трудно да се преживее.
Когато сме разтроени последното нещо, което искаме да чуем е съвет, философия, психология и пр. Но, ако чуем, че някой наистина слуша, че разбира вътрешната ни болка, и ни дава шанс да говорим за това, което ни притеснява, тогава започваме да се чувстваме по-малко разстроени, объркани и по-пособни да се справим с чувствата и проблема си. Тогава мога и да си кажем: „По принцип шефът е свестен човек…Трябваше веднага да се захвана с това… Но не можех и да не свърша останлите неща…Всъщност мога да отида утре в офиса по-рано и да свърша работата, която трябваше..Но когато отида в офиса на шефа, ще му обясня колко неприятно беше за мен да ми говори по този начин…и също ще му кажа, че ако за напред има нещо, за което да ме критикува, ще съм благодарен, ако става лично, а не публично.
Процесът не е по-различен за нашите деца.
Упражнението е част от ателие за родители. Из книгата на Адел Фабер и Илейн Мазлиш “Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори”. Възможни отговори и какво провокират в детето ви:
Отричане на чувствата: „Няма причина да бъдеш разстроен. Глупаво е да се чувстваш така. Просто си уморен и раздуваш нещата без да има смисъл. Не може да е толкова зле, както го описваш. Хайде, усмихни се…Толкова ти отива да си усмихнат.” Философски отговор: „Виж, такъв е животът. Не винаги става така, както ни се иска. Трябва да се учим в движение. Нищо в този свят не е идеално.” Съвет: „Знаеш ли какво трябва да направиш? Утре сутрин отиваш право в офиса на шефа и му казваш: Шефе, грешката е моя!, после сядаш и свършваш, което си забравил днес. Не се оставяй нещата, които идват всеки ден да те съсипят. Ако си умен и ако искаш да и запазиш работата, ще направиш всичко възможно това от днес да не се повтаря.” Въпроси: „Какви точно неотложни задачи ти се появиха, че забрави възложената работа?“ „Не ти ли стана ясно, че шефът ще се ядоса, ако не свършиш работата веднага?” „Нещо подобно случвало ли се е преди?” „Защо не го последва, когато излезе, за да можеш да му обясниш причната?” Защита на другия човек: „Мога да разбера реакциата на шефа ти. Сигурно е под голямо напрежение. Имаш късмет, че не избухва по-често.” Съжаление: „О, какво нещастие. Ужасно е! Токова съжалявам за теб, че мога да е разплача.” Аматьорска пихоанализа: „Идвало ли ти е на ума, че истинската причина случката да те разстрои е, че шефът ти представлява бащината фигура за теб? Като дете вероятно си се притеснявал да не го разочароваш, и когато шефът ти те е навикал, това те е отвело обратно към страховете ти от отхвърляне. Не е ли така?” Емпатичен отговор (опит да се настроиш към чувствата на другия): Приятел, това звучи като тежко преживяване. Да бъдеш обект на такава нападка и то пред други хора, и още повече лед като си бил под напреждение през целия ден. Това е доста трудно да се преживее.
Свържете се с мен, за да разберем дали мога да съм Ви полезна!