„Срещата между две човешки същества е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция, то и двете се променят” – К. Г. Юнг
Думата “Психотерапия” идва от старогръцки – ψυχή (психе) означава дъх, душа, а θεραπεία (терапия) е дума за това, което се „грижи, служи на“. Психотерапията е грижа за живота. Когато човек търси психотерапия, неговата душа, същинско ядро на живота му, страда. Емоционалната рана може да приеме най-различни форми – проблеми във взаимоотношенията, ниско самочувствие, депресия, тревога, смразяващ страх, разстройства в храненето и други зависимости, чувство на непреодолима загуба и мъка. Травмата дава своя отпечатък и върху физическото тяло, които също се повлияват, когато обвивката около травмата бъде разкъсана.
Терапията е въпрос на техника, но и на изкуство. Психотерапията е творчески процес на работа, в която са въвлечени двама души – терапевта/аналитика и пациента/анализанта. Двамата имат равен дял на отговорност за това работата да е добра: пациентът чрез това да е откровен пред себе си, а аналитикът – да използва необходимите техники в точното време. В терапевтичната връзка пациентът престава да бъде само нуждаещия се от помощ, а открива в себе си лечителя и активира оздравителните потенциали на психиката си.
Автентичната връзка между двама е това, което носи промяна и развитие. Психотерапията не е лесен процес, но с чувствата, усещанията, преживяванията, които възникват в него, се работи. Така се случва и промяна и изцеление, а в най-добрите случаи и трансформация на личността.
„Срещата между две човешки същества е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция, то и двете се променят” – К. Г. Юнг
Психотерапията не е бърз процес. За истинската и трайна промяна е необходимо да се ангажира време, концентрация и търпение. Това е и думата за пациент на английски – patient, да се очаква тихо и с внимание това, което идва. В работата ни ще има приемане, разбиране и защита. Понякога има силни негативни преживявания към аналитика и желание за скъсване, за което също може да се говори без оценки и присъди.
Не всички рани могат да бъдат излекувани и заличени. Има такива, които са дълбоки, оставят липси и белези. Тогава се търсят ресурсите да се приеме болката и да се усвоят поведения, компенсиращи липсващото. Да се залепи съдът по пукнатините с нежност и грижа.
Всеки процес на психотерапия е уникален, така както и всеки човек е единствен по рода си. Това, което се случва е индивидуално и за него се говори само със специално внимание и мисъл. Всичко, което се случва е доверително и остава между вас и мен.